Сеч

Познавачите смятат тъкмо "Сеч" за най-добрия текст на "екзистенциалния клоун", на мизантропа и езиковия виртуоз Бернхард. Преразказан сюжетът звучи като всичко друго, но не и като литературна бомба: На една светска вечеря във иена аз-разказвачът наблюдава гостите и прави дори не дисекция, а по-скоро аутопсия на тяхното и на собственото си лицемерно съществование. Бернхард успява да изгребе и най-дълбоките пластове на фалша, парвенющината, егоцентризма и в крайна сметка бездуховността, задръстила всички комуникационни канали на интелектуална Виена от втората половина на миналия век. А отдолу лъсва отчаянието, породено от разбитите надежди, страха от стареенето и смъртта. "Сеч" се чете като истински интелектуален трилър и не случайно беше обявена от седмичника "Ди Цайт" за една от ключовите книги в следвоенната европейска литература.